Много хора смятат, че увлечението на човечеството към парите е причина за всичко, което се случва. Защо е така? Какво всъщност представляват парите? Винаги ли са били такива, каквито са днес? Повтаря ли се историята?

Да се върнем назад във времето, когато нещата са били по-прости.

Какво представляват парите?

Нека разгледаме парите като обикновен предмет с определени свойства, които ги правят полезни. Например, моливът има свойството да оставя следа върху повърхности (най-вече хартия) и е полезен за писане и рисуване.

За да се нарече нещо “пари”, то трябва да притежава следните основни свойства:

1. Преносимост и издръжливост – Парите трябва да могат лесно да се пренасят, без да се променят с времето. Например, в историята хората са използвали солта като пари – тя лесно се пренася, но ако завали дъжд или се потопи във вода, се разтваря и може напълно да изчезне.
2. Делимост и заменимост – парите трябва да могат да се разделят на по-малки единици и тези единици да са напълно еднакви и заменими. Например, някои африкански племена и днес използват камили като средство за разплащане. Проблемът е, че не всички камили са еднакви. Освен това, ако нещо струва половин камила и решите да я разрежете на две, за да платите с нея, това няма да е ефективно, не само защото двете половинки няма да струват колкото цялата камила 😊
3. Оскъдност и потребителска стойност – Добрите пари не трябва да са нито прекалено много, нито прекалено малко. Ако са твърде много, губят стойността си; ако са твърде малко, не могат да изпълняват ролята си. Освен това е полезно парите да имат и друга стойност извън самото разплащане. Например, в някои затвори цигарите се използват като валута между лишените от свобода, защото са ограничен ресурс и имат реална стойност за затворниците.
4. Доверие и проверимост – Хората трябва да вярват, че парите ще бъдат приети от други хора и ще запазят стойността си. Освен това трябва да е лесно да се провери тяхната автентичност. Например, криптовалутите разчитат на технология, която гарантира тяхната достоверност и ги прави трудни за фалшифициране. Някои хора ги приемат за пари, защото вярват в тяхната стойност. Това, че и други хора също вярват в тях, затвърждава тяхната увереност.

Можем ли да наречем златото „царят на парите“?

От хиляди години хората търсят съвършените пари, докато златото не заема тази позиция – почти без прекъсване до наши дни. Да проверим отговаря ли на 4-те критерия:

1. Преносимост и издръжливост – Златото не корозира и не променя свойствата си при пренасяне или дълго съхранение.
2. Делимост и заменимост – Може да се разделя на по-малки части, без да губи свойствата и стойността си.
3. Оскъдност и потребителска стойност – Златото не е нито прекалено много, нито прекалено малко, и намира приложение в индустрията и бижутерията.
4. Доверие и проверимост – Златото се използва като разменно средство от хиляди години, но проверката на автентичността му изисква специални познания. Това е “ахилесовата пета” на златото – обикновеният човек може лесно да бъде измамен относно качеството и количеството злато в даден предмет. Именно тук започва историята на съвременните пари.

Възникване на монетите

Около 700 г. пр.н.е. в днешна Турция, на бреговете на Бяло (Егейско) море, пазарите били шумни и често ставали сцени на ожесточени спорове. Скандалите били толкова свирепи, че много често се стигало до бой, физически наранявания и дори смърт. Причината била, че хората разменяли различни късове злато с различна тежест и примеси, а търговците, които познавали добре метала, често злоупотребявали със своите познания.

Тогава се появила нова идея – на пазара била отворена нова сергия. Там всеки можел да размени златото или среброто си за първите стандартизирани монети. Те били удобни, защото всички били еднакви и имали гарантиран състав. Търговците започнали да приемат тези монети и това улеснило търговията.

• Но дали производителите на тези монети не започнали да разреждат сплавта с неблагородни метали? Да.
• Дали владетелите решили да сложат „ред“ в това? О, да.
• И дали самите те също започнали да разреждат монетите? Разбира се!

Така се появяват монети с ликовете на владетелите, които не само удостоверявали тяхната стойност, но и подчертавали авторитета на властта. Да оспориш стойността на монетата, означавало да оспориш властта на владетеля. Много често монетите били раздавани първо на армията, за да могат така по-лесно да се „утвърдят“ като платежно средство.

През 54–68 г. сл. Хр., император Нерон (известен с жестокостта си) заповядва намаляване на златото и среброто в монетите с 8-10%. Хората започнали да скриват старите монети защото ги смятали за по-ценни, а търговците вдигнали цените.

Следващите императори продължили тази практика докато не стигнали дъното от само 5% съдържание на благородни метали в монетите и тогава хората спрели да ги използват. Върнали се към размяната на стоки, което довело до икономически крах в Римската империя. Той бил овладян чак по времето на Константин Велики, когато започнало цялостното реформиране на Империята и преместването на столицата в Константинопол.

Възникване на хартиените пари в Европа

През Средновековието било опасно хората да пътуват с големи количества монети. Тогава рицарите темплиери създали мрежа от пунктове, където човек можел да депозира златото си срещу разписка, а след това да получи същата сума на друго място. По-късно тази практика била продължена от частните банки, които започнали да издават банкноти като заместител на монетите, които съхранявали. Хората започнали да плащат с разписките, защото било по-лесно.

• Дали банките раздавали повече разписки, отколкото имат покритие в злато и монети? О, да.
• Дали държавите се намесили, за да „възстановят реда“? Разбира се.
• И дали самите те започнали да печатат банкноти без покритие? ДА, и то в огромни количества.

Бретън-Уудската система

На 1 юли 1944 г. в САЩ, в аристократичния хотел “Маунт Уошингтън” в курортното градче Бретън Уудс, още преди края на Втората световна война и един месец след десанта в Нормандия, се събрали представители на 44 държави, за да вземат едно от най-важните решения в съвременната финансова история. Било решено, че американският долар ще бъде обвързан със златото, а всички останали валути ще бъдат фиксирани спрямо долара. Така доларът станал световна валута.

През 70-те години обаче тази система била прекратена и американският долар престанал да има фиксирано златно обезпечение. Това довело до новата ера на „хартиените“ пари, подкрепени само от вяра и държавни гаранции. Оттогава държавите печатат все повече хартиени пари, което води до загуба на стойността им. Възникнало понятието инфлационен данък, за което ще публикуваме отделна статия.

Ще се повтори ли историята?

Днес виждаме, че инфлацията обезценява парите, а цената на златото и другите стоки расте. Държавите разчитат на това, че хората нямат алтернатива. Но възможно ли е историята да се повтори? Дали сегашните пари ще споделят съдбата на старите монетарни системи? Може ли криптовалутите да повторят историята на хартиените пари? Може ли да се появи още по-нова система за разплащане?

03.04.2025 г.

д.е.с. Иван Милев

Други статии на подобна тема: „8 малко известни факта за българския ЛЕВ“