Дни след националния ни празник 3 март и когато България е изправена пред историческо решение за присъединяване към Еврозоната – нека си припомним 8 малко известни, но важни факта за „ЛЕВа“:

Лидийска монета
- Лъ(е)вът и парите в Древността – най-старите намерени монети в света датират от около 7 век пр.н.е. и са произведени в днешна Западна Турция, близо до град Измир (тогава в Лидийското царство). Тези монети са изработени от електрум – сплав от злато и сребро. Най-често срещаният дизайн включва стилизирано изображение на глава на лъв.
- Само четири държави в света имат валута, чието име съдържа думата „лъв“:
-
- България – български лев
- Румъния – румънски леи
- Молдова – молдовски леи
- Сиера Леоне – леоне
-
- Рождена дата на българския лев – 4 юни 1880 г., когато е приет „Законът за правото на резание на монети в Княжеството“. Това е един от първите закони във възстановената българска държава. Преди него са приети закони, свързани с отбраната, образованието, свободата на словото и административното деление.
20 лв, Емисия 1885 г., каталог на БНБ
- Име на българската валута – имало е няколко предложения за име:
- Стефан Стамболов – революционер и (по-късно) министър-председател, предлага валутата да се нарича „български франк“.
- Д-р Иван Богоров – възрожденец, писател и езиков реформатор, предлага името „свободниче“.
- Йосиф Ковачев – педагог и просветител, предлага валутата ни да се нарича „лев“. Това предложение е прието с голямо мнозинство.
- Първи фиксиран курс на лева – още от самото си създаване левът се разменя 1:1 с френския франк. Това не е класически валутен борд, защото България все още няма централна банка (БНБ), а валутните и златните резерви са изключително скромни. Въпреки това страната спазва правилата на Латинския монетен съюз и запазва фиксирания курс 17 години – до 1897 г. Обезценяването на лева е предизвикано от: големите заеми за изграждане на държавата (армия, инфраструктура, администрация), загубата в Междусъюзническата война и международната нестабилност.
- Първи валутен борд в България (1928 г.) – въведен е след дестабилизацията от Първата световна война с помощта на Обществото на народите (предшественик на ООН). Вместо да бъде обвързан с валута, левът е свързан директно със златото – 1 лев = 10,87 мг злато. БНБ няма право да печата пари без съответно покритие от злато или британски лири. Този период на стабилност трае само 3 години преди Втората световна война да промени всичко.
- Левът по време на комунизма – може да се раздели на няколко периода:
- 1944 – 1952 – хиперинфлация и неконтролирано печатане на пари.
- 1952 – 1962 – фиксиран курс към съветската рубла (1:1).
- 1962 – 70-те – забрана за обмен на лева с чужда валута. Създадена е валутна полиция, която следи за спазването на закона.
- 70-те – 80-те – фиксиран курс към щатския долар (1 USD = 1,17 лв.).
- 80-те – 1989 – постепенно разхлабване на ограниченията.
- Втори валутен борд (1997 – до днес) – въведен е на 1 юли 1997 г. като мярка за стабилизиране на икономиката след финансовата криза от 1996–1997 г. Първоначално левът е фиксиран към германската марка (1 BGN = 1 DEM), а от 1 януари 2002 г. – към еврото (1 EUR = 1,95583 BGN). Благодарение на финансова дисциплина и резерви в евро, този валутен борд съществува вече 28 години.
Любопитни информационни материали за българските пари може да намерите в сайта на БНБ тук.
Каталози на български банкноти и монети може да намерите в сайта на БНБ тук.
Какво предстои за българския лев?
Край, ново начало или нищо няма да се промени? Предстои да видим.
05.03.2025 г.
д.е.с. Иван Милев