Вход
БГ | EN

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА СПОРЕД ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

В контекста на разрастващата се пандемия от Коронавирус (COVID-19), светът, в това число и Европейският съюз, предприема сериозни мерки за ограничаване на разпространението на вируса. В петък, 13 март 2020г., в България беше обявено извънредно положение, при което, със Заповед № РД-01-124 от 13 март 2020 г. на министъра на здравеопазването, се преустановява работата на редица търговски обекти. Всички останали обекти, които не са посочени в забранителния списък продължават да функционират по досегашния ред при строго спазване на санитарно-хигиенни изисквания.

Препоръчително е работодателите, на които дейността е засегната да положат необходимите усилия за запазване на работните места, а с това и на трудовите правоотношения на работещите при тях работници и служители. В този смисъл, Министерски съвет обсъжда целенасочени мерки за подпомагане на работодателите при създалата се ситуация. Една от възможните социално-икономически мерки от страна на държавата за първия етап на кризата с коронавируса е възможност на доказано засегнатите от намаленото потребление и временно затваряне на дейността и имат намерение да съкращават служители, да кандидастват пред Агенция по заетостта за получаване на помощ в размер до 60% от възнаграждението на служителя за определен период. Своевременно ще Ви информираме при получаване на повече информация, тъй като към момента няма разработени критерии относно бизнесите, които ще могат да получат тази подкрепа и условията за кандидастване.

По-долу сме посочили възможните мерки пред работодателите от гледна точка на българското трудово законодателство, които са примерни и не претендират за изчерпателност.

ФОРМИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА

Когато естеството на работата позволява тя да бъде извършвана извън работните помещения, работодателите биха могли да организират работния процес така, че наетите лица да изпълняват определени дейности от дома си или да извършват дистанционно своята работа чрез използването на информационни технологии.

  1. Надомната работа е форма на работа, при която се изработва продукция и/или се предоставя услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства.
  2. Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.

Когато прецените, че е възможно работата да се извършва надомно и/или дистанционно е необходимо да:

  • създададете подходящи условия за възлагането и отчитането на работата на работниците и служителите и съответната организация за извършването й;
  • осигурите необходимото работно оборудване, съответните материали и средства за извършването й;
  • постигнете съгласие с работника за извършване на надомна и/или дистанционна работа, като за целта се подписва допълнително споразумение.
Очаквана промяна съгласно проект на Закон за мерките по време на извънредното положение: Да се добави, че работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. Промяната се извършва със заповед на работодателя.

РАБОТНО ВРЕМЕ

1.Работно време с променливи граници.
Когато естеството на работа не позволява нейното извършване извън помещения на работодателя, с цел избягването на струпването на много работници и служители на едно място, работодателите биха могли да се възползват от възможностите за въвеждане на т.н. „гъвкаво работно време“ или работно време с променливи граници.

В този случай следва да определите:

  • времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и
  • начинът за неговото отчитане.

При въвеждане на променливо работно време следва да се издаде заповед и да се запознаят служителите и работниците с нея. Промяната следва да се отрази в правилника за вътрешния трудов ред.

2.Непълно работно време
Когато поради разпространението на вируса обемът на работа е намалял, работодателите биха могли да използват възможността за въвеждането на непълно работно време. Намаляване обема на работа представлява обективно състояние, което се изразява в намаляване на производствената програма, спад на продажбите, оборота, поръчките, извършваните услуги и други дейности на предприятието в сравнение с предходен календарен период, което води до необходимост от реорганизация на производствения процес. Може да го въведете по два начина:

  • Взаимно съгласие на страните – За преминаването към непълно работно време по взаимно съгласие не е необходимо да са налице някакви специални обстоятелства, като например намаляване на обема на работа. Достатъчно е само писменото съгласие на страните за това чрез сключване на допълнително споразумение.
  • Едностранно от работодателя – Наличието на намален обем на работа дава възможност на работодателя едностранно да установи непълно работно време с продължителност не по-малка от половината от законоустановената за период до три месеца в една календарна година за работниците и служителите в предприятието или в негово. Установяването се извършва с писмена заповед за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време.
Очаквана промяна съгласно проект на Закон за мерките по време на извънредното положение: Да се добави, че за целия период или за част от него на обявено извънредно положение работодателят може да установи непълно работно време за тези, които работят на пълно работно време.

3.Отпуски – Кодексът на труда урежда правото на работника или служителя на различни видове отпуск – основен и допълнителен платен годишен отпуск, неплатен, за обучение, за бременност, раждане и майчинство, за временна неработоспособност и т.н.

Приложими отпуски в създалата се ситуация биха могли да бъдат:

  • Основен и допълнителен платен годишен отпуск. Имайте предвид, че в хипотеза на прекратяване работодателят дължи обезщетение за неизоплзван платен годишен отпуск, поради което вариант е да се предостави този полагаем отпуск на служителя да се ползва сега, като по този начин си спести изплащането му като обезщетение ако в крайна сметка прекратяването на трудовия договор е неизбежно.
  • Неплатен отпуск – Неплатеният отпуск е вариант, при който разходите на работодателя се свеждат до минимум, тъй като се дължи единствено здравноосигурителна вноска, т.е. няма разход за заплати, данък общ доход както и вноски за фонд ДОО и ДЗПО. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се зачита за трудов и осигурителен стаж.

При ползването и на двата вида отпуск трява да има наличие на писмено искане от страна на служителя и работника, т.е подадено заявление.

Очаквана промяна съгласно проект на Закон за мерките по време на извънредното положение: Да се добави, че работодателят има право при обявено извънредно положение да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на тези, които няман осем месеца трудов стаж. А ако платеният отпуск вече е използван - работодателят предоставя ползването на неплатен отпуск.

СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕСТОЙ

Престоят е преустановяване на работа в даден участък или работно място, поради организационно-технически и икономически причини, като липса на суровини, повреда на машини, липса на поръчки и др., които причиняват бездействието на работника или служителя, работещ в съответния участък или работно място. Препоръчително е издаването на писмена заповед на работодателя, която да бъде доведена до знанието на засегнатите работници и служители.

Очаквана промяна съгласно проект на Закон за мерките по време на извънредното положение: Да се добави, че при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него.

В случай че обявите престой, имате следните възможни действия:

  1. Едностранно да измените мястото и характера на работа на работника или служителя. В този случай работодателят може едностранно да възложи работа от друг характер (да измени
    трудовата функция) на работника или служителя докато е налице състояние на престой, като се съобрази с квалификацията и здравословното състояние, а в конкретната епидемична ситуация, тъй като може да се тълкува като състояние на „непреодолими причини“ – да възложи на работника или служителя работа от друг характер, дори да не съответства на неговата квалификация.
  2. Да предоставите едностранно ползването на платен годишен отпуск. Основна предпоставка за едностранното предоставяне на платен годишен отпуск е престоят да е продължил повече от 5 работни дни, т.е. това право за работодателя възниква от шестия работен ден, през който е налице състояние на престой, нататък. Предоставянето на отпуска в този случай се извършва с издаването на писмена заповед от страна на работодателя, която следва да се връчи на засегнатите работници и служители. Имайте предвид, че за времето на престой не по вина на работника или служителя, какъвто ще е случаят и в периода на пандемия, както и при преустановяване на работата поради обявено извънредно положение, работодателят дължи обезщетение на служителя.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Като крайна мярка, работодателите имат възможност да предприемат и прекратяване на трудови договори въз основа на предвидените в закона основания.

С оглед на създалата се ситуация, основания биха могли да бъдат и прекратяване от работодателя с предизвестие при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване обема на работа; при престой, когато са минали 15 работни дни в такова състояние.

При тези основания работодателят трябва да е наясно, че за да бъде законосъобразно прекратяването, причините трябва да бъдат обективни състояния, които могат да бъдат доказани във всеки един момент. Също така, работодателят дължи обезщетение на служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Отделно от това, обезщетение се дължи за неспазен срок на предизвестие, както и за неизползван платен годишен отпуск, в случай че такива има.

Всеки работодател трябва да прецени ситуацията и да предприеме съответните мерки за ограничаване разпространение на вируса и такива за реорганизация на работата при необходимост! Ще очакваме обратна връзка за мерките, които считате за приложими или вече сте приложили. Имайте предвид, че държавата работи за установяване на конкретни и полезни за бизнеса мерки за справяне със ситуацията. Въз основа на цялата информация – налична и предстояща, може да вземете най-доброто решение за Вашия бизнес относно развитието на трудовите правоотношения и организацията на работа!

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!
ТРЗ отдел на В и М Компания ООД