Несъстоятелност, ликвидация

Несъстоятелност ???

АДВОКАТСКА КАНТОРА "ШОПОВА-ЛИОНТИС и ПЕЙЧЕВ"
София 1000, ул."Княз Борис І" № 100, ет.1 тел/факс: 9888062/9804541 e-mail: lawofficesp@powernet.bg

С Т А Н О В И Щ Е

Изготвено от:
адв. Милена Димитрова Милева



УВАЖАЕМИ Г-Н -------------,
Във връзка с Вашето запитване, предлагам на Вашето внимание следната информация:
Според българското законодателство, производство по несъстоятелност се открива за неплатежоспособен или свръхзадължен търговец.
Съгласно определението на чл. 608 от Търговския закон (ТЗ), „Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.”
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията.
Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите (НАП) за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.
Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Обявявайки дружеството в несъстоятелност, търговецът (собствениците в случая) трябва да заплати всички разходи, които се следват от протичащото съдебно производство, включително назначаването на синдик и неговото възнаграждение до момента на приключване на производството.
Това не би било проблем, ако действително дружеството не разполага с нищо, тъй като тогава производството се ограничава до съдебно заседание по откриване и едновременно обявяване на търговеца в несъстоятелност и съдът спира производството за срок от една година. Ако до тогава не се появят пари отнякъде, които да покрият поне разноските, с изтичането на 1 година, съдът се събира отново на заседание, в което заличава дружеството, съгласно чл. 632 от ТЗ.
Доколкото имам информация в случая, има едни суми, които се дължат от дъщерно дружество. Т.е. влизането в хипотезата на член 632 от ТЗ, описана по-горе е малко вероятно. Тогава, ако и когато бъдат събрани суми, първи ще се удовлетворяват обезпечените със залог/ипотека вземания, синдика и съда и едва след това са подредени привилегированите кредитори, а именно  - работници/служители и държавата. Изчерпателния ред на вземанията и привилегиите е посочен в чл. 722 от ТЗ.
Българското законодателство предвижда наказателна отговорност за търговец, който не обяви пред компетентния съд, че е изпаднал в състояние на неплатежоспосоност.
Съгласно Наказателния кодекс, глава 6, раздел 1”а” – „Престъпления против кредиторите”, чл. 227б. (1) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.
Излишно е да казвам, че търсенето на наказателна отговорност е малко вероятно. Очевидно е, че не мога да дам гаранции, че това няма да се случи. Наказанието най-вероятно ще бъде предвиденото имуществено такова – глоба до 5000 лева, но отново, както казах, не мога да дам гаранции за това нещо. Може би най-добре би било да се посъветвате с адвокат – специалист по наказателно право.
Връщайки се отново към Търговския закон, задачата на управителя не е никак лесна и спрямо съдружниците. Съгласно чл. 145 Управителят „отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди”. Тук възникват много въпроси: Какви вреди? В какъв размер? Как се определя кое е вреда и какъв е размерът и.... Въпросите са много и все спорни. Още повече, не е необходимо вредите да са причинени виновно. Във връзка с това, едно преждевременно обявяване в несъстоятелност на дружеството може да доведе до причиняване на вреди, за които после съдружниците могат да търсят имуществена отговорност от Управителя.
По-малко неблагоприятни последици би имало за дружеството, ако то бъде обявено в производство по ликвидация. Производството започва по решение на собствениците. Има шестмесечен срок, в който кредиторите могат да предявят вземанията си, но дружеството не е ограничено да сключва сделки и да се разпорежда с наличното имущество. От това производство може да се излезе във всеки един момент с решение на собствениците на капитала. Включително, ако в хода на производството по ликвидация се установи, че дружеството е неплатежоспособно и/или свръхзадължено, винаги може да се премине към производство по несъстоятелност. Обратната хипотеза не е възможна. Има теоретична възможност в хода на производството по несъстоятелност да се премине към оздравяване на предприятието, но тя е по-скоро теоретична, отколкото реално приложима. Още повече има ограничения в работата на търговци/управители, прекратили дейността на дружество поради несъстоятелност.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО ПО-ГОРЕ, МОЯТ СЪВЕТ Е СЛЕДНИЯТ:
Управителят има право и задължение да свика Общо събрание на съдружниците. Свикването да се направи с писмени покани до всеки един от съдружниците, изпратени по пощата с обратна разписка и с дневен ред, в който да фигурира обсъждане на финансовото състояние на дружеството.
След като съдружниците са уведомени за текущото финансово състояние на дружеството и за възможните проблеми от наказателноправен и гражданскоправен характер, те са тези, които следва да вземат решение дали дружеството да бъде обявено в ликвидация или в несъстоятелност. Има варианти за вливане на капитали в дружеството, между които съдружниците биха могли да избират и съобразно които да не се стига до обявяване в ликвидация/несъстоятелност.
В случай, че съдружниците нямат интерес, не желаят да поемат отговорност за взимане на такова решение, да им се напомни, че отговорността съгласно българското наказателно законодателство е и тяхна, и на управителя. По гражданското законодателство те отговарят имуществено макар и до размера на направените вноски в капитала пред кредиторите на дружеството.
Добре е да бъдете информирани и за възможността, която дава чл. 141, ал. 5 ТЗ: Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. Производство по прекратяване на дружеството може да бъде инициирано от прокурор или от съда за дружество, което в продължение на повече от три месеца няма назначен управител.
В случай на непостигане на съгласие по въпросите за съдбата на дружеството и неговото управление, в протокола от заседанието на общото събрание да се запише, че управителят уведомява съдружниците за своето напускане по смисъла на чл. 141, ал.5 от ТЗ и да депозира писмена молба с входящ номер.
От този момент нататък за съдружниците ще тече едномесечния срок, в който да изберат нов управител и да заличат стария от Търговския регистър. Ако те не го направят, процедурата по заличаване на управителя от самия него не е сложна. Това не е решение на проблема на дружеството, разбира се, а по-скоро заден изход за управителя.

Не ми е известно дружеството към момента според счетоводната документация да е неплатежоспособно. Това е нещо, което трябва да се вземе предвид, тъй като неплатежоспособността се определя от първоначален счетоводен баланс, който се представя в съда. От това донякъде може да се каже, че се определя и смисълът на цялата процедура.

В случай на допълнителна информация и по-конкретни поставени въпроси бих могла да допълня представеното на Вашето внимание становище.

Ако имате въпроси или имате нужда от допълнителна информация, съм на разположение на посочените по-долу координати.
С уважение:
адв. Милена Димитрова Милева
адвокатска кантора "Шопова-Лионтис & Пейчев"
гр.София, 1000, ул."Княз Борис  I" № 100
тел. 02 988 80 62, 02 980 45 41
e-mail: milenad@b-trust.org, lawofficesp@powernet.bg